Нова година – нови обещания. Какви са те и спазваме ли ги?

Знаете, че подсъзнателно в края на всяка година си обещаваме по нещо ново за следващата. Нещо, което да ни направи по-добри или най-често да ни отърве от непоносим навик. Сигурни сме, че на много от вас обещанието „Спирам цигарите през новата година“ ви е до болка познато, но тази нова година сякаш винаги остава в бъдещето. Да, обещанията звучат прекрасно и гръмко в края на декември, но често си остават само думи, зад които стоим уверено. Дойде ли моментът за действие обаче – се свиваме, „има време“, казваме и се озоваваме в средата на „новата“ година, когато вече самозаблуждението не звучи логично.

Ако оставим настрана клишираните обещания обаче, смятаме, че в последните дни от 2021 година е добре да насочим вниманието си към едни истински герои, които често загърбват себе си в мисията да се погрижат за другите – било то близък, приятел или роднина. Независимо каква е професията им, те се превръщат и в болногледачи, които имат способността често да забравят и губят себе си в грижите за другите, затова е добре да им напомним (и, надяваме се, да ги вдъхновим с този текст) да си обещаят малко повече време за себе си и да помислят – как могат да променят подхода си, за да съхранят себе си? (Повече за „Бърнаутът на болногледача“ вижте тук). Ето няколко новогодишни обещания, които е добре да си даде всеки, отдал се на грижи за другиго.

1. Ще размишлявам повече върху добрите неща, които правя, отколкото върху несъвършенствата ми като „болногледач“

Знаем клишето, че ние сме най-големите си врагове. Много хора, които имат нелеката съдба да се грижат за майка, татко, баба или дядо – все още вярват, че ако се критикуват повече, могат да изкоренят несъвършенствата си или „невъзможността“ да се справят. Но това обикновено създава усещане за провал, вместо да ви помогне в грижите. Ако се успокоите обаче и се отпуснете повече в трудната роля, която, за жалост, не избираме сами, тогава ще дадете и най-доброто от себе си без да го премисляте.

Хората, които се грижат за свой близък понякога пренебрегват всички задачи, които изпълняват всеки ден, но лежат будни вечер с мисълта за това, което не са свършили. Терапевтите наричат това „несправедливо игнориране на положителното“. Трябва да си обещаете най-вече по-голямо самочувствие и увереност в това, което правите.

2. Ще отделям повече време за себе си

Ако не сте болногледач, сигурно не можете да си представите мащаба на тази дейност или професия. Но да се грижиш за някого 24/7, когато това не е основната ти работа, наистина означава непрекъсната грижа в денонощието, която може да те лиши дори и от най-елементарното ти време за хигиена. Ето защо много хора, които полагат грижи за други, в един момент забравят себе си и забравят как да боравят с времето си. Пренебрегват приятели, разходки, съвсем нормални разговори и социална среда. Съветът ни е – обещайте си повече време за себе си. Необходима е желязна дисциплина, но намерете начин да се „откъснете“ от това задължение, колкото и нередно да ви се струва да оставите човек в нужда. Помислете, че след час упражнения, разходка в парка, рисуване, четене или каквото обичате да правите – вие ще се завърнете с нова сила и ще заредите човека отсреща.

3. Ще бъда благодарен на човека, в когото се превръщам

Какво научихте за себе си, откакто се грижите за друг човек? Малко хора могат да ви отговарят на този въпрос, защото не се замислят колко много се променят, грижейки се за друг, освен за себе си. Но истината е, че „болногледачите“ са от хората, които с времето стават много по-твърди, устойчиви, категорични и уверени, отколкото някога са били. Ако се наложи да се грижите за баба, дядо, майка или татко – ще установите, че често болката, която изпитвате, защото ваш близък има нужда от помощ във всичко, е притъпена от търпение, разбиране и нечовешко хладнокръвие, за да покажете, че можете. Така че през 2022 година – обърнете внимание на това как грижите за друг ви променят. Много често е за добро, въпреки трудния път.

4. Ще се стремя към това да бъда щастлив

Насладата от живота не трябва да свършва, когато започват грижите. Не е тайна за никого, че грижите за човешко същество, било то близко или не,  често са тъжни, а понякога и ужасни. Търсенето на радостта и щастието обаче никога не трябва да спира. Онова, към което трябва да се стремите, е удоволствие от малките неща – усмивката на човека за когото се грижите, напредъка му, добре приготвено ястие например. Докато мечтаете да се върнете към нормалния живот, в който гледате филми, пътувате,  събирате се с приятели, не трябва да пропускате онова, което ви движи или ви кара да се смеете, дори и да сте заринати от битова работа. Помислете за това – създайте и рутина, в която се чувствате пълноценен, а не единствено изтощен.

5. Ще потърся помощ, ако се налага

Един от най-трудните въпроси в живота, каквато и да е ситуацията, винаги е – „Да потърся ли помощ или да се справя сам?“. По-големият процент от хората избират да се справят сами. Не само заради семейния дълг, но и заради капка срам. Срам от това, че не могат да се погрижат за собствените се близки и родители например, така, както те са ги обгрижвали преди. Тази мисъл много силно заляга в психиката на хората, които се грижат за свои близки и те започват да се мъчат сами с дейност, която понякога се оказва непосилна. Разбира се, факторите са много, но ако приемем, че имате работа, семейство, деца и грижата за възрастен човек се превърне в следващата ви професия – ще се справите ли? Отговорът е очевиден, ако погледнем широката картинка. Затова, през новата година – потърсете помощ, ако се налага.

Днес екипите на Блокс Грижа за възрастни и Блокс Грижа за паметта се грижи за все повече възрастни хора, част от които с лека или по-тежка форма на деменция. Нашата мисия стига до все повече хора, а признанието е двустранно – както от хората, почувствали Блокс като свой дом, така и от страна на техните близки, за които нуждата от помощ не е срамна, а необходима и допълнителна сила.

Leave a reply