Не изпитвайте вина, че настанявате мама в дом за възрастни!

Не изпитвайте вина, че настанявате мама в дом за възрастни!

Три причини защо решението ви не е „престъпление“

Вече знаете или искате да научите какво е да се грижиш за по-възрастен родител или близък? Няма еднозначен отговор. Всеки човек, дори и на старини, продължава да бъде индивидуален и различен. Твоята баба е на 80 и няма нужда друг да ѝ пазарува или готви, а неговата майка е на 60 и не може да стигне сама до банята? Абсолютно обичайна ситуация, в която няма място за паника, колкото и лесно да ви звучи на теория. Уви, за жалост не само моментна паника, но и дългогодишен стрес следва за голям процент от хората, избрали да се грижат за своите възрастни с последни сили. Не искаме да ви изплашим, а само да споделим наблюдения (локални и световни), че burnout-ът при болногледача (избрал го за професия или притиснат от обстоятелствата) не е мит. Това „прегряване“ от непрестанната, денонощна грижа за някого е също толкова опасно, колкото всяко друго, за което сте чували или преживели.

Нека ви разкажем една история: по време на лекцията си по „Управление на стреса“ психолог вдига чаша с вода. Всички очакват, че ще им бъде зададен клишираният въпрос „наполовина празна или наполовина пълна“. Вместо това психологът пита: „Колко тежи тази чаша вода?“. Аудиторията споделя различни предположения за тежестта. Отговорът на психолога е: „Теглото няма значение. Зависи колко дълго държа чашата. Ако държа за една минута, не е проблем, нали? Ако я държа един час, ще започне да ме боли ръката. Ако успея да я държа един ден, ръката ми ще се чувства парализирана и вцепенена. Във всеки случай теглото на чашата не се променя, но колкото по-дълго го държа, толкова по-тежко става“. Всички са учудени, но психологът продължава: „Стресът и тревогите в живота са като тази чаша. Помислете за тях известно време и нищо не се случва. Помислете за тях още малко и те започват да ви нараняват. Ако цял ден мислите за тях, ще се чувствате парализирани, неспособни да направите каквото и да било“.

Ето защо е толкова важно да направите всичко възможно, за да се освободите от нещата, които ви стресират. Не „носете“ притесненията си през целия ден, докато заспите или докато имате вашето време за почивка. Оставянето на тази чаша долу означава минимизирането на тежестта на стреса, който изпитвате, докато се грижите за възрастния си родител. Затова не подценявайте грижата за друго човешко същество, което има нуждите, които и вие, но с разликата, че не може да се справи с (почти) нито една само, колкото и малка да е тя. Хиляди хора по света приемат за свой дълг да се грижат за своята майка или баща, когато са напълно безпомощни, и отключват неподозиран стрес и тревожност и от болногледачи могат да се превърнат в пациенти в не по-малко тежко състояние.

Темата, с която искаме да ви занимаем днес, ще бъде опит да ви уверим, че не взимате грешно и несправедливо решение, когато настанявате близките си в дом за възрастни. Силно подчертаваме „настанявате“, защото при нас често идват семейства, които казват „страх ме е да оставя майка си“. Не, никого не оставяте със значение на „зарязвате“ – единствено го настанявате в нов дом, който е бъбрив, уютен, комфортен, пълен с развлечения, удобства, денонощни услуги. Описахме разбирането ви за „хотел“, но предназначен за възрастни хора, които също не искат да виждат синовете и дъщерите си изнемогващи в грижата.

Да приемем, че вече сте взели най-трудното решение във вашия живот. Настанили се свой близък или родител в дом за възрастни. Много като вас изпитват вина, че са се „отказали“ от родител, съпруг, близък приятел и са предали грижата за него на друг. Но когато грижата за някого вкъщи стане опасна или почти невъзможна, е абсолютно необходимо да го преместите на място, където да бъде в безопасност и да получи необходимото внимание, време и грижа. За съжаление, реалността е такава, че дори това да е най-доброто решение за тяхното и вашето здраве, вината и тъгата все още могат да бъдат непреодолими. Ние разбираме това и не го изключваме, но докато се приспособявате към промените, помислете си какво ви причинява тази вина и това може да ви помогне да приемете решението и да намалите емоционалния стрес.

Ще ви споделим три много често срещани причини, които вероятно ви карат да се чувствате виновни, че сте настанали в дом за възрастни вашата майка или баща например. Също така ще ви обясним защо тези убеждения не са верни и защо реалността прави решението ви неизбежно и необходимо.

1. Не сте изпълнили задължението си да се грижите за тях така, както те за вас? Познати ли са ви следните мисли:

„Обещах на мама винаги да се грижа за нея“; „Татко ме помоли никога да не го изоставям“; „На сватбата си обещахме, че винаги ще бъдем един до друг – в болест и здраве“;

Не, не сте се провалили в грижата за близките. Изборът да ги настаните в дом за възрастни е на първо място умно решение, благодарение на което те са в безопасна, сигурна среда, в която получават необходимата за тях грижа от квалифициран екип. Вие все още можете да прекарвате колкото време желаете с тях, да разговаряте регулярно с екипа и дори да съветвате как да се осъществява цялостна им грижа – така, както вие сте свикнали или както близките ви предпочитат, това ще ви направи още по-спокойни, когато не сте близо до тях. Така че повторете си го още сега – грижа се добре за възрастния си родител и не го изоставям.

2. Не сте достатъчно добър в грижите за мама и татко – можете и повече?

„Мой приятел се грижи сам за майка си у дома. Значи и аз трябва да се справя“; „Познатите ми смятат, че съм мързелив и затова не искам повече да се грижа за мама“; „Сестра ми казва, че е ядосана, понеже „изхвърлям“ баща ни в дом“

Познато ли ви е? Като за начало, всяка семейна история е различна, не знаете през какви изпитания е преминало другото семейство, за да се сравнявате с тях. Не го правете. Вашите родители може би имат по-сериозни здравословни проблеми и се нуждаят от грижа на „друго ниво“, повече отколкото е възможно да се осигури у дома. Приемете, че ако вашето здраве е засегнато, вие сте напрегнати, изтощени и вече неспособни да се концентрирате в нуждите на друго човешко същество, така че това да доведе до неговото нараняване или падане – време е да промените начина на живот, който сте избрали. Не вредите само на себе си, а и на този, за когото се очаква да полагате грижи. В тази ситуация, ако не се погрижите за собственото си здраве и почивка, ставате все по-неспособни да обгрижвате друг.

Много е важно да си повторите и да осъзнавате, че хората, които не помагат на друг и не са във вашата ситуация, не са квалифицирани да правят преценки и да отправят обвинения.

3. Здравето на родителите ми нямаше да се влоши или пък можеше да се подобри, ако не ги бяхте преместили в дом за възрастни?

„Мама нямаше да се разболее от грип, ако си я гледах вкъщи“; „Татко щеше да се храни по-добре и да не отслабва, ако все още аз се грижех за него“ ;„Съпругата ми все още щеше да ме разпознава, ако бяхме вкъщи заедно“;

Ако някоя от трите мисли е минавала през ума ви – отхвърлете ги, не са ви нужни и не са стопроцентова истина. Никой няма силата да контролира здравето, напредването на възрастта, когнитивните способности. В природата ни е да се обвиняваме, че нещо можеше да бъде свършено по-добре, ако си го бяхме свършили сами, но никой не може да предскаже бъдещето или обратно – да върне назад времето, за да разберем кое решение е било по-правилното. Може би ситуацията щеше да бъде различна, ако родителите ви бяха  останали вкъщи, може би щеше да е напълно същата, а можеше да бъде и много по-зле, отколкото е. Нито вие, нито лекар, нито който и да е друг човек може да изложи твърдение.

Никога не забравяйте защо сте взели това трудно (най-трудно, както го нарекохме в началото) решение. Защото вероятно сте чувствали здравето и безопасността на близките ви застрашени. Промяната и изборът за настаняването в нов дом е това, което (в повечето случаи) трябва да се направи, за да се предотврати по-лошото, което може да се случи напред във времето.

През подобен разговор преминават всички, желаещи само да разгледат Blocks Senior Living като евентуален бъдещ дом за техните родители. По време на визитата и разговора с нашия екип, те могат да се уверят колко подходяща, уютна и безопасна е средата в Блокс Грижа за възрастни, която е само част от целия кампус на Блокс. Освен домовете за възрастни, той разполага с природата на Витоша,  медицински център, хоспис, а съвсем скоро и с болница за рехабилитация, благодарение на която в България за първи път ще бъдат предложени технологии като антигравитационни пътеки, басейн за хидротерапия и водна бягаща пътека за рехабилитация, както и високотехнологични роботизирани апарати за раздвижване.