Методът на Монтесори в грижата за паметта. Как се прилага?

От няколко години насам все повече майки обсъждат метода на Монтесори що се отнася до възпитанието и образованието на техните деца. Методът е сравнително нов (разработен в началото на 20 век от италианския доктор и педагог Мария Монтесори) и като такъв има своите ревностни застъпници и обратното – групи от хора, които оспорват ефективността му и се доверяват на класическите образователни подходи. Няма правилен и грешен избор. Монтесори се „ражда“ като алтернатива на система, която не променя съществено методите си от векове, и с времето новият подход бележи все по-голям прогрес.

В основата на Монтесори е поставена идеята за обучението на деца от ранна детска възраст. Той ги окуражава да бъдат активни, да взимат решения и да учат за околния свят чрез игра. Според метода на Монтесори детето може да трупа знания и опит по начин, който е по-добър за него. Следователно не трябва да приемаме малчуганите като равни и да очакваме да се справят еднакво добре в училище например, а да подходим индивидуално към всеки, който има затруднения в конкретна област. Затова и според този подход децата не се разделят по възраст, както сме свикнали при традиционното образование, тук те чувстват по-голяма свобода и спокойствие. Не се стресират от изпитване или от лоша оценка, която евентуално могат да получат. Учителят е по-скоро ментор, наставник, който няма да се скара, а ще ги окуражи дори и да сгрешат. Тестван и прилаган вече над 100 години, методът на Монтесори доказано стимулира физическото, психическото, емоционално и социално развитие на децата.

Може би ще се учудите, но напоследък този нов образователен подход се оказва полезен не само за децата. Попаднал в полезрението на общества, които полагат индивидуални грижи за страдащите от Алцхаймер или други форми на деменция, те успешно го адаптират за хора, които имат специални нужди, за да съхранят себе си, паметта си и за да водят възможно най-качествен начин на живот.

Връзката между Монтесори и демецията

За онези от вас, които са поглеждали деменцията право в очите, а именно имат дементен родител или близък, знаят колко трудна може да бъде понякога комуникацията. В този момент не бива да „излизаме“ от себе си, не бива да позволяваме на емоциите да ни контролират, а да подходим спокойно, разбрано спрямо ситуацията. Както към дете. Когато работите с деца трябва да вземете предвид техните възможности и нужди. Какво са в състояние да направят? Какво по принцип обичат да правят? След като си отговорите на тези въпроси, намирате баланса между моментното им състояние или настроение и задачата, която трябва да изпълнят. Ако предизвикателството е твърде голямо за тях, те ще останат разочаровани. Ако пък е нещо малко, което няма да им отнеме много време, бързо се разсейват и биват отегчени. Номерът е да им дадете задача, която да ги изведе от зоната им на комфорт, да им даде шанса да опитват и да се надграждат. Същото, с пълна сила, важи и за хората с деменция.

Методът на Монтесори в грижата за възрастни има подобна цел – да ангажира сетивата, за да помогне на възрастните хора с болестта да преоткрият света около себе си. Осигуряването на най-ефективните грижи означава увеличаване на възможностите на тези хора да се свържат отново със свят, до който губят достъп. Асистентите в домовете за възрастни и изследователите на метода все повече откриват, че сензорните преживявания, например изкуството или музикалната терапия и физическите дейности, дават на болните от деменция положителни емоции, които с времето са загубили способността да изживяват.

Както знаете, с напредването на деменцията възрастните могат да станат параноични или объркани, но в много от случаите дългосрочните им спомени остават непокътнати. Методът на Монтесори има за цел да се свърже с точно тези спомени. Поднасянето на свежи цветя и празна ваза на възрастен любим човек може да му помогне да излезе от чувството на моментна изолация и да „влезе“ в красив пролетен ден, защото опитът от поставянето на цветята във вазата е достатъчен (например), за да извика негов отминал спомен именно с цветя или пролет. Личният подход и позитивната нагласа, които са отличителни за Монтесори, помагат на асистентите в домовете за възрастни или на близките на хората, болни от деменция, да се свържат отново с приятни спомени от миналото и да ги изживеят повторно.

Как методът на Монтесори се прилага на практика в грижата за паметта

Доктор Камерън Камп, психолог, си задава следния въпрос за хората, болни от деменция „Как можем да се свържем с човек, който все още е тук?“. Отговорът на този въпрос е именно методът Монтесори и по-конкретно използването му, за да ангажира онази памет у човека, която деменцията „атакува“. В повечето случаи – двигателната памет (как се обличаме, как се храним). Един от успешните и интересни примери е дейността за изграждане на умения, която д-р Камп прилага. За целта дава решетъчна лъжица и купа, пълна с ориз на повърхността и най-различни предмети на дъното. Пациентите трябва да загребват с лъжицата и да открият „съкровището“ на дъното. Така щом я вдигнат, оризът пада през процепите, а върху лъжицата остава само конкретният предмет. В този на пръв поглед простичък процес, техните мозъци се учат наново на двигателните умения, които са ни необходими, за да се нахраним. „Нашата работа е да позволим на човека да присъства. Да му помогнем където и да е по пътя на деменцията, да бъде свързан с общността и да се чувства полезен“ – споделя д-р Камп.

Дейностите на Монтесори са простички, практични и могат да се модифицират спрямо човека, който има нужда от тях. Асистентът или който и да е близък, полагащ грижи за страдащ от деменция, използва предмети от ежедневието, създава задача с тях и позволява на човека, за когото се грижи, да изпълни задачата. Ако е лесна, постепенно може да се увеличи трудността. Изпълнението на някаква загадка или упражнение ще ги накара да се почувстват горди, а освен това може да събуди спомени. Ето четири лесни начина за интегриране на метода на Монтесори в грижата за паметта.

Когнитивни умения

Разбира се, започваме със заниманията, които ще поддържат мозъка активен. Както знаете от други наши статии, препоръчителни са пъзелите, свързването на думи с предмети или разпознаване на известни места, популярни пейзажи. Едно интересно занимание, което може да бъде приложимо без никакво усилие, е да помолите вашия родител или близък да ви помогне с прането – нека подреди чорапите по чифтове или хавлиите по цвят. Може би ви звучи забавно или абсурдно, но най-важното е той просто да остане ангажиран, заинтересован от света около него.

Сензорни умения

Сензорните дейности са важни и поддържат ума винаги нащрек. Опитайте с ароматни свещи например – вземете цитрус, лавандула, череша или ванилия. Помолете вашия близък да познае аромата или да опише на какво му мирише. Със сигурност ще си спомни и за нещо друго. Опитайте и с вкуса. Подредете три различни вида плодове, накарайте ги да вземат по малко от всеки и ги помолете да идентифицират плодовете по вкус или по структура.

Музика

Музиката е популярен и ефективен начин да ангажирате вниманието на болните от деменция. Често частта от мозъка, идентифицираща музиката, е една от последните засегнати. Слушането на музика, разпознаването на песни, танците с групи и пеенето заедно с другите са чудесни дейности за сприятеляване с групата.

Социализация

Храненето е чудесен начин за социализация, защото това е дейност, която се прави всеки ден. Позволява им да взаимодействат с другите и да споделят опит. Подреждането на масата, помощта при приготвянето на любимо ястие или просто разговор по време на вечеря помага на болните от деменция да се чувстват принадлежащи на този свят, да участват активно и най-вече да усещат, че от присъствието им има смисъл – те са полезни.

В много домове за възрастни и в центрове за грижа за паметта вече се създават специални програми, именувани „Метода на Монтесори“. В тях всяко упражнение, задача, активност е съобразено с индивидуалните способности на болните от Алцхаймер или друга форма на деменция. В България също не изоставаме, макар и да няма специално „отворена“ програма, в която се обявява „Работим по метода на Монтесори“. В Блокс Грижа за възрастни практиките, които ви описахме по-горе, се изпълняват ежедневно без да бъдат част от специален график или без да бъдат насочени към конкретна група от хора. Те са част от ежедневието на всички резиденти веднага щом бъдат опознати от асистентите, щом те разберат какво обичат да правят – дали тяхната сила е в готвенето, спортът или пък кръстословиците? Може би пеят добре или на времето са танцували в ансамбъл? Правилният подход се усеща веднага щом усетим нагласата на човека, а в основата на успеха е екипът, готов да влезе в ролята на ментор или наставник, насърчаващ „учениците“, независимо от възрастта им. Звучи ли ви познат този подход?

 

Остави коментар