Няколко често чувани мита за хосписа

Няколко често чувани мита за хосписа

Хосписната грижа често остава неразбрана или около нея все още „кръжат“ въпросителни у нас, на които Блокс Хоспис старателно се опитва да отговори през последната година, усещайки колебание в пациентите, резидентите и техните близки. В днешната блог статия решихме отново да отделим повече време на значението на хосписа като медицинско заведение и да опровергаем няколко мита, които според нас все още масово се приемат за истина.

Един от някой големите митове за хосписа е, че той е само за хора, за които се очаква да починат в следващите дни или седмици. Често срещано неразбиране, подобно на това, може да обезкуражи хората, които биха подобрили качеството си на живот, или да попречи на лечение. Обясняваме ви отново и накратко какво е хоспис и ви споделяме 6 мита, които обикновено спират хората да попитат дали хосписа би бил полезен или дали би помогнал на по-възрастния им близък или родител.

Какво е хоспис?

По определение понятието „Хоспис“ произхожда от латинската дума hospitum, което означава „частен пансион“. Основната цел на лечението в хосписа е не само да се лекува болестта на пациента, а и да се облекчат максимално страданията му посредством полаганите за него палиативни грижи.

Световната здравна организация определя палиативните грижи като: „Активната цялостна грижа за пациенти, чиято болест не се поддава на медикаментозно лечение. Преобладава (водещ е) контролът на болката и други физически симптоми, както и на психологични, социални и духовни проблеми изпитвани от болните.

Целта на палиативните грижи е „постигане на възможно най-добро качество на оставащия живот на пациентите и подкрепа на техните близки“. Затова хосписът се регистрира като лечебно заведение, а не като старчески дом, и задължително има постоянно наличен медицински персонал. Хосписната грижа комбинира управлението/регулирането на болката и симптомите, както и осигурява емоционална и духовна подкрепа за възрастни хора и техните близки.

Пациентите в хосписа са под непрекъснато наблюдение, за тях има осигурена помощ 24 часа, 7 дни в денонощието. Медицинският персонал на разположение пък елиминира необходимостта болният да посещава непрекъснато лекарския кабинет (ако полаганите грижи за него се случват у дома). Освен това пациентът получава и чисто битови грижи, ако са необходими – къпане, смяна на тоалет, хранене. Абсолютно всичко необходимо, което често се върши трудно в домашни условия и то от близък или роднина. Подробно за това какво е хоспис можете да прочетете в статията ни „Какво представляват хосписните грижи?“

Мит #1 – Хосписът е само за последните няколко дни от живота

В повечето случаи много от болните с напреднало и нелечимо заболяване , настанени в хоспис, получават грижи за шест месеца или малко повече, което е и очакваната преживяемост, при тези пациенти. Много е важно обаче да се знае – това е напълно различно от това да кажете, че някой гарантирано ще умре в рамките на 6 месеца.

След приемането на пациента в хоспис, ако състоянието му се подобри, той може да бъде изписан от хосписа и да се насочи към едно  по-ниско ниво, но не и от гледна точка на качеството  грижи, което в кампуса на Блокс обикновено означава настаняване в къщите на Блокс Грижа за възрастни. А под по-ниско ниво на грижи се има предвид, че не се изисква постоянно медицинско наблюдение, но въпреки това пациентът или резидентът продължава да бъде обгрижван 24/7, за да се подържа максимално най-добро  качеството му на живот.

Мит #2 – След като някой отиде в хоспис, той със сигурност ще умре

Сигурно сте чували нещо подобно: „Не давай баща ти да отиде в хоспис, със сигурност ще го уморят, няма да се оправи, ако влезе веднъж“. Нормално, действителността и репортажите през последните години ни карат да възприемаме хосписа, като медицинско заведение, в което има уреди за мъчение, но не и грижа.

Прибягването до хосписна грижа обаче съвсем не означава, че вашият родител или близък, или дори вие трябва да се откажете от надеждата, а още по-малко да мислите единствено, че смъртта е зад ъгъла щом веднъж се е стигнало до хосписа. В много случаи хосписът има за цел и може да помогне за стабилизиране на медицинското състояние на пациента и да му помогне да се справи с болката и другите изпитвани от него симптоми. Голям е шансът здравословното състояние да се подобри, а след това пациентите могат да напуснат хосписа по всяко време (след уверението на лекар) и да се върнат, ако и когато имат нужда.

Мит #3 – Изборът на хоспис означава отказ от всяко друго медицинско лечение

Целта на хосписните грижи е да се подобри качеството на живот чрез по-добро управление на болката и симптомите. Всеки случай е уникален, но като цяло лечението, което помага за управление на болката и симптомите, ще бъде продължително и е много вероятно да преустанови агресивното лечение на заболяването, предписано в съвсем ранната му фаза.

Мит # 4 – Хосписните грижи се случват само в медицински заведения

Да, в България това е категоричен мит. Уверени сме, че ако ви се е налагало да търсите хоспис – например през интернет, първо ви излизат домове за възрастни. Тоест хосписната грижа се осъществява в рамките на домовете за възрастни. Масово често срещана практика у нас, която на теория е възможна, тъй като хосписът е вид грижа и не е задължително да се случва на определено място. Хората могат да получат хосписни грижи навсякъде – у дома, болница или в лечебно заведение. Но, както казахме „на теория“, и както сме писали много други пъти – често домашните условия или условия в дома за възрастни не са подходящи за подобен тип медицинска грижа и апаратура. Ето защо Блокс ясно разграничава всяко свое направление (Блокс Хоспис, Блокс Грижа за възрастни, Блокс Грижа за паметта), а хората във всяко получават точната грижа спрямо нуждата си.

Мит #5 – Хосписът е само за хора с рак

Не. Първо е важно да знаете, че хосписът е предназначен за хора на всяка възраст. Причините за приемане могат да включват рак в краен стадий, но и деменция, сърдечни заболявания, белодробни заболявания, инсулт или кома , или иначе казано всяко нелечимо заболяване.

Съгласно Закона за здравето:

Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има

право на палиативни медицински грижи.

(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез

намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на

неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

Чл. 96. (1) Палиативните медицински грижи включват:

1. медицинско наблюдение;
2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и

психоемоционалните ефекти на болестта;

3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински

грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична

помощ и от хосписи.

(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с

наредба на министъра на здравеопазването.“

Мит #6 – Хосписът и палиативните грижи са едно и също

И двете осигуряват грижи по време на сериозно заболяване. Хосписът започва едва след решението да се прекрати лечението на неизлечимо заболяване или когато е ясно, че пациентът е в своя последен стадий и няма да оцелее. Палиативните грижи могат да започнат при поставяне на диагнозата за тежко заболяване и да се случват едновременно с лечението.