Шест мита за загубата на паметта и заболяването от Алцхаймер

Шест мита за загубата на паметта и заболяването от Алцхаймер

Не, драги читатели, не винаги „Не знам къде са ми ключовете“ означава, че страдаме от деменция. Много хора се притесняват от загубата на памет и смятат, че това е първият признак на болестта на Алцхаймер. Уверяваме ви, не всички хора с проблеми с паметта страдат от някаква форма на деменция. В статията тази седмица ще се опитаме да внесем повече яснота за състоянията, в които може да се случи да забравяме, за заболяването от деменция и ще се опитаме да развенчаем няколко мита за Алцхаймер, които масово се приемат за „чиста монета“ в обществото.

Мит #1. Ако имам проблем с паметта, болен съм от Алцхаймер

През съзнателния си живот всички сме забравяли нечие име или пък сме изпускали някой предмет (Колко чаши сте чупили досега?). Но с напредването на възрастта има тенденция да свързваме тези „пропуски“ или малко черни петна с нещо по-сериозно, като деменция или по-конкретното – болестта на Алцхаймер.

Много случки, емоции, съвкупност от преживяното в някакъв етап от живота, може да доведе до „изтичане“ на паметта, но никога краят не е фатален, ако тази хипотеза не е потвърдена. Една от най-честите причини да не си спомните къде сте си паркирали колата снощи (например) е просто претоварване. Опит за обработка на твърде много информация наведнъж. Отговорът обикновено идва веднага щом спрете да го мислите и не се принуждавате да си спомните.

Лекарства, стрес, недостиг на витамини или проблеми с щитовидната жлеза например са други често срещани причини за проблеми с паметта, но те съвсем не влияят върху нея дълготрайно, тоест загубата на памет може да бъде временна и контролируема. Въпреки че загубата на памет може да е ранен показател за Алцхаймер, болестта е много по-сложна. С напредването ѝ речта, способността за разсъждение, зрителните възприятия и координацията се засягат и оказват сериозно влияние върху ежедневието на човек.

Мит #2. Алцхаймер не толкова често срещан

Това е вярно… донякъде. Например един на всеки 10 американци на възраст над 65 години има болестта на Алцхаймер. Към 2019 обаче това са повече от 5 милиона души, а в световен мащаб цифрата е приблизително 50 милиона души.

Според асоциацията на Алцхаймер, 1 на трима американци над 85 години страда от заболяването. С увеличаване на възрастта степента на заболеваемост се увеличава, което прави възраст рисков фактор номер едно.

Мит #3. Алцхаймер не е толкова опасна и не изисква прекалени грижи

Образът на сладка, щастливо люлееща се на стола баба, както често представят болните от деменция по филмите, не може да бъде по-далеч от истината. Грижата за любим човек, страдащ от Алцхаймер, може да бъде едно от най-големите и изтощителни изпитания, пред които семейството се изправя. Деменцията може започне изключително леко без видими последствия, но с времето нанася значителен емоционален, физически и финансов резултат, който не е за пренебрегване.

Според Асоциацията на Алцхаймер, 17% от болногледачите трябва да напуснат работата си, за да се грижат за своите близки, а 28% казват, че са прекарвали повече от 40 часа седмично в грижи, което е работа на пълен работен ден.

Хората, които полагат грижи за болни от деменция, също са с по-висок процент на приемане на антидепресанти в сравнение с други болногледачи. Затова и в чужбина стават все по-популярни резиденциите, или познатото у нас домове за възрастни от семеен тип, където има специални направления в грижата за паметта. Не просто традиционна, чисто битова грижа, а и ментална подкрепа, ежедневни упражнения и внимание, които често детето не може да даде на своята болна от деменция майка (например), тъй като същевременно трябва да работи и да се грижи за собственото си семейство. У нас, изглежда, населението все още е разделено на две що се отнася до намесата на трети лица и грижа от подобен тип. Въпреки това кампусът на Блокс Грижа за възрастни и Грижа за паметта цели да предостави именно такъв тип, висококачествена услуга, която да носи в себе си внимание към детайла и семейния уют, като се старае не само да полага грижа за болния, а дори да подобрява така известното „неподобримо“ състояние на Алцхаймер.

Мит #4. Ние знаем какво причинява Алцхаймер и как да го лекуваме

За съжаление, има много спекулации и минимални доказателства за това какво причинява болестта на Алцхаймер. Честно казано, трудно е да гарантираме в достоверността на което и да е изследване, появило се през годините. Изследвания, според които изборът на продукт или пък начин на живот причиняват заболяването или облекчават симптомите, често са в противоречие с друго направено проучване. Лечения, които лекуват или променят хода на заболяването, просто не съществуват. Нефармацевтичните подходи за грижи на болните от деменция обикновено са предпочитани, но изискват специално обучение, търпение и внимателна работа.

Мит #5. Животът свършва, когато се разболееш от Алцхаймер

Алцхаймер е терминално заболяване, за което няма лечение – да, това е вярно. Получаването на тази диагноза може да доведе до „опустошителен“ удар за заболелия. Въпреки това, болестта не означава край. Правилният подход, грижите, фокусът върху индивида (а не върху болестта!), позволяват на хората с деменция да живеят щастлив и пълноценен живот в продължение на години. Вижте няколко лесни дейности, които се прилагат в центровете за грижа за паметта в световен мащаб и в домове като Блокс, чиито условия и екип позволяват това да се случи.

Мит #6. Алцхаймер засяга всички по един и същ начин

За всички трябва да бъде ясно, че болестта на Алцхаймер е семеен проблем. Тя засяга един човек, но афектира всички, които се грижат за този човек. А грижата за болните от деменция съвсем не е една и съща – през годините неминуемо тя също се променя с така нареченото напредване на болестта, което настъпва по различно време.

Поради сложността на мозъка и как болестта буквално го унищожава, деменцията протича по различен начин за всеки индивид. За някои хора прогресията на заболяването може да бъде само няколко години, докато за други може да е десетилетие или повече.

Поведението и симптомите също варират значително в зависимост от човека. Те могат да се променят от ден за ден за едно и също лице, което зависи и от начина, по който семейството се справя с болестта. Ако за човека се полагат само битови грижи, поради невъзможността да се отдели повече време за менталното му здраве, той със сигурност ще се влошава по-бързо и комуникацията с него ще бъде почти невъзможна.

Има много информация за болестта на Алцхаймер и как тя засяга нашите семейства, близки и общности. Докато нямаме ясни отговори, митовете за болестта ще продължат, но едно е сигурно – обръщането на внимание, самообразованието и слушането на онези, които контролират или се справят с болестта, е най-добрият начин да съхраним живота на близък.