Деменцията идва с песимизма, после с възрастта

Как да тренираме мозъка си да бъде щастлив?

Как ви звучи заключението „Мозъкът ви не е достатъчно щастлив, имате нужда от още тренировки“? Едва ли някой в България ви е казвал това, но бъдете сигурни, че и нашето време ще дойде, защото, оказва се, щастието ни сега, е определящо за живота ни след 60. Как обаче да се „тренираме“ да бъдем по-щастливи, докато ни се предлагат само стандартните тежести във фитнес залите? Ще отговорим и на този въпрос, но по всичко личи, че е по-простичко да тренираш за щастие, отколкото за мускули.

Днес ще ви разкажем за ново, интересно проучване, според което негативното мислене на младини почти сигурно води до когнитивен спад, отлагане на два от вредните протеини в тялото, които са отговорни за болестта на Алцхаймер или други форми на деменция с напредването на възрастта. Четете надолу и си дайте още една причина да се усмихвате.. без причина.

Д-р Натали Мърчант, психолог и сътрудник в катедрата по психично здраве в University College London, казва „Предполагаме, че повтарящото се негативно мислене може да бъде нов рисков фактор за деменция“. Според изследванията, които тя провежда, негативното мислене, било то размишления за миналото или тревоги за бъдещето, са измерени при над 350 души на възраст над 55 години за период от 2 години. Около една трета от участниците в изследването са преминали мозъчно сканиране, което проследява отлаганията на протеините тау и бета-амилуиден протеин, които причиняват болестта на Алцхаймер, най-често срещаният вид деменция.
Сканирането показва, че хората, които прекарват повече време в мислене негативно, имат повече натрупване на тау и бета протеини, по-лоша памет и по-голям когнитивен спад в сравнение с хора, които не са песимисти. Изследването също така тества нивата на тревожност и депресия и установява по-голям когнитивен спад при депресирани и тревожни хора.
„Това е първото проучване, показващо биологична връзка между повтарящото се негативно мислене и патологията на Алцхаймер и дава на лекарите възможност да оценят риска по-точно и да предложат по-персонализирани интервенции“, казва неврологът д-р Ричард Айзъксън, основател на клиниката за превенция на Алцхаймер в NYork-Presbyterian и Weill Cornell Medical Center. Според него много хора в риск не знаят за конкретното отрицателно въздействие на тревогите и размишленията и не знаят как това афектира директно върху мозъка им.

Важно е да се уточни, че изследвания и проучвания като това все още са в начална фаза, което означава, че не са категорично доказани. Както казва Фиона Карагер, главен изследовател в Дружеството на Алцхаймер в Лондон: „Повечето от хората в проучването вече бяха идентифицирани като изложени на по-висок риск от болестта на Алцхаймер, така че ще трябва да видим дали тези резултати се повтарят в общата популация и дали повтарящото се негативно мислене увеличава риска от болестта на Алцхаймер.“
Изследователите предполагат, че така нареченото „трениране на мозъка“, като медитация, може да помогне за насърчаване на позитивното мислене, като същевременно намали негативните мисли. Затова планират бъдещи проучвания, с които да проверят хипотезата си.

Погледнете от светлата страна

Нека мислим положително, разбира се. Различни изследвания в различни сфери на медицината през годините подкрепят тази хипотеза. Хората, които гледат на живота ведро и положително имат много по-голям шанс да избегнат сърдечен удар, отколкото песимистите, според изследване проведено през 2019 г. от кардиолога д-р Алан Розански, професор по медицина от Icahn School of Medicine. То е проведено сред почти 300 000 човека и стига до заключението, че оптимистите имат около 35% по-малък риск от сърдечни усложнения, инсулт, инфаркт, в сравнение с песимистите в проучването. Излиза, че колкото по-позитивен е човек, толкова по-защитен е! Разбира се, щастието е обвързано и с други аспекти на здравето. Видимо е и с просто око, че колкото по-щастлив е човек, толкова по-голямо е желанието му за здравословен начин на живот, повече упражнения – това засилва имунната му система, подобрява функцията на дробовете и т.н.
„Това вероятно е така, защото оптимистите са склонни да сформират по-здравословни навици“, споделя още д-р Алан Розански. „Оптимистите също са по -добри в това, което наричаме проактивно справяне или предвиждане на проблеми и след това предприемане на проактивни стъпки за тяхното отстраняване.“, каза Розански в интервю за CNN.

Тренирайте за оптимизъм

Чашата е наполовина пълна или наполовина празна? Не го мислете много, вие вероятно прекрасно осъзнавате от кой тип хора сте. Все пак и за това има тестове, които да ви подскажат и да ви „класифицират“ – в Америка го наричат „тест за ориентация в живота“. Тестът включва твърдения като „След всеки облак идва слънце“ или „Ако има нещо, което може да се обърка, то ще се обърка“. Трябва да оцените тези твърдения по скала от „Категорично съгласен“ до „Твърдо несъгласен“ и резултатите ще определят вашето ниво на песимизъм или оптимизъм.
Както ви споменахме в самото начало, необходими са тренировки, за да „повдигнем духа си“ и те са напълно възможни, ако приемете, че мозъкът е мускул, който, подобно на познатите ви мускули, има нужда от активност. Отнема само 30-минутна медитация на ден в продължение на около 2 седмици, за да се почувствате различно, респективно мозъкът ви да разбира нещата около вас по различен начин.

Един от най-ефективните начини за повишаване на оптимизма се нарича методът „Най-добрият възможен Аз“. Според този метод трябва да си представите себе си в бъдеще време или да пишете за себе си в бъдещето, в което сте постигнали всичките си цели и всичките ви проблеми са решени. Друга техника, позната и в йогата, е да практикувате благодарност. Отделянето на няколко минути всеки ден, за да напишете това, което ви прави благодарни, може да подобри вашия възглед за живота. Докато описвате всички положителни емоции, които сте имали в конкретния ден, също ще повишите оптимизма си. С времето ще забележите, че е много по-лесно да откривате положителното, отколкото да дълбаете в негативното или това, което ви е „прецакало деня“. Както казва д-р Алан Розански „Песимизмът е на път към депресия“.

Разказахме ви за това интересно проучване превантивно. Може би не всеки щастлив човек е защитен от деменция, но вярваме, че всеки щастлив човек се „бори“ с нея много по-лесно, когато е научен да вижда и търси положителното във всяка ситуация. Това е и причината в Блокс Грижа за паметта да се усмихваме, да разговаряме, да се забавляваме и да играем. Знаете думите на Шилер – „Човекът е напълно човек, само когато играе“.

Остави коментар