РАНИ ОТ ЗАЛЕЖАВАНЕ, СТАДИИ,  ПРЕВЕНЦИЯ  И ЛЕЧЕНИЕ

 

Вероятно част от вас знаят колко е болезнено – физически и ментално, когато близък човек или роднина губи способността или желанието си за движение. Прекарва все по-голяма част в седнало или легнало положение и грижите за него стават все повече и все по-трудни. Това води и до образуването на така наречените декубитални или причинените от залежаване рани. За съжаление, екипът на Блокс Хоспис често се сблъсква с този проблем и то в различен стадий от развитието на раната от залежаване върху кожата, затова и сметнахме за необходимо да ви разкажем повече за това какво представляват раните, как могат да се разраснат, ако не се наблюдават и лекуват правилно, и какви грижи изискват.  Благодарение на доцент д-р Николай Йорданов, консултант анестезиология и реанимация, лечение на болката и палиативни грижи, днес ще обърнем по-специално внимание на една част от темата. Дългогодишният му опит и работата в екипа на Блокс Хоспис ще ви помогнат да вземете най-правилните решения в грижата за близък човек.

Увод

Трофичните рани, раните от залежаване (протриване), разявените повърхности на тумори, ангажиращи кожата, варикозните (трофични) рани,  както и другите видове трудно заздравяващи рани не трябва да бъдат подценявани, защото:

  • Създават условия за развитие на инфекция, която може да засегне целия организъм и да застраши живота на болния (напр. сепсис);
  • Водят до появата на лоша (зловонна) миризма;
  • Предизвикват болка, която може да доведе до пълна зависимост на болния от околните;
  • Могат да се превърнат в източник на кървене, което в някои случаи може да бъде и животозастрашаващо (напр. кървене при разпадащи се тумори на главата и шията);
  • Повишават изискванията към болногледачите и увеличаване обема на оказваните грижи;
  • Влошават качеството на живот както на болните, така и на членовете на техните семейства;

Декубитални рани (рани от залежаване)

Декубиталните рани или още наричани рани от залежаване (протриване), не са просто дребни раздразнения на кожата или протривания, а състояния, които налагат активна превенция и агресивно лечение. Веднъж появили се, могат да прогресират и станат много големи и/или дълбоки и да се превърнат в сериозен медицински проблем. Раните от залежаване се развиват в резултат на настъпилата исхемия на кожата и подкожните тъкани в резултат от натиска, което оказва теглото на тялото при лежане или седене върху областите, в които костта е по-близо до кожната повърхност – пети, задни части, хълбоци, глава и кръст. (фиг.1)

Фиг. 1 Зони, където най-често се наблюдава развитие на рани от залежаване

Постоянният натиск  води до затваряне на микроартериолите и последващо намаляване кръвотока към тъканите, намиращи се в зоната над костта, в резултат на което се нарушава снабдяването им с кислород. Ако не бъде преустановен своевременно, натискът може да доведе от необратимо увреждане и развитието на некроза (умиране на клетките, изграждащи засегнатите тъкани). Кожата може да понесе хипоперфузия (намален приток на кръв)  за период не по-дълъг от 60 минути.

Факторите, които оказват влияние върху  способността на тъканите да понесат хипоксията и респективно да бъде забавено развитието на рани от залежаване, биват „вътрешни“ (произхождащи от самия организъм) и „външни“ (произхождащи от околната среда).  Вътрешни фактори са:

  • Намалената подвижност на болния (авансирало заболяване, парализи и т.н.);
  • Патологични състояния, които водят до намаляване снабдяването на тъканите с кислород (анемия, съдова патология);
  • Възрастовите промени на кожата;
  • Влошения нутритивен статус на болния и развитието на кахексия.

Към външните фактори спадат тези произтичащи от околната среда, като:

  • Силите на триене между тялото и постелките;
  • Наличието на влага (изпотяване, раневи секрети, урина);
  • Резистентността на кожата към разцепване (способността на кожата да запази своята цялост в конкретните условия на натиск, влага кахексия и т.н.);

Превенцията от развитие на рани от залежаване изисква най-високо ниво на оказваните грижи. Прикованите към леглото болни изискват редовно репозициониране и прилагането на помощни средства, намаляващи натиска върху ранимите зони. Кожата трябва да бъде редовно предпазвана от протриване, наличие на влага и разцепване. В зоните с висок риск трябва да се постави тънък хидроколоиден филм или хидроколоидни превръзки. Препоръчва се ранно включване на специалист в сферата на оказването на грижи за трудно заздравяващи рани, за да се подпомогне обучението на болния и болногледачите, да извърши текущата оценка и да направи правилния избор на превръзки, съобразени с уникалните обстоятелства, произтичащи от пациента, както и по отношение на комфорта, разходите, времето за смяна, прогнозата и характеристиките на раната.

Колкото по-дълбоки са раните от залежаване, толкова по-трудно и бавно е тяхното оздравяване, а когато достигнат в дълбочина до подлежащата кост, за лечението им се налагат извършването на активни хирургически действия.

Раните от залежаване се разделят на следните няколко стадия.

Стадии (Степени, етапи)

В своето развитие раните от залежаване преминават през няколко етапа (стадии, степени), които се определят от дълбочината на раната и вида на засегнатите тъкани. Това от своя страна има значение при определяне на лечението, обема на грижите и прогнозата. Своевременно диагностицирани и активно лекувани, раните от залежаване имат относително добра прогноза. Обичайно кожата се възстановява в рамките на няколко дни, а разраняванията са относително безболезнени. Може да се разбере, че кожата се възстановява, когато увредената зона намалява по размер и по краищата й се забелязва появата на свежа розова тъкан. Без своевременно лечение процесът прогресира.

Стадий I (Степен)

Това е най-лекия , начален стадий. Раните от залежаване са засегнали само повърхностния слой на кожата. Предвестник за настъпващите промени е т.нар. неизбледняващ еритем (зачервяване, което не преминава с прекратяването на натиска). Фиг.2

Фиг. 2 Стадии на раните от залежаване

Симптоми

Най-често това са болка, парене или сърбеж. Засегнатата зона се усеща по-различно от околната кожа: често бива описвана като по-стегната или по-мека, по-топла или по-хладна.

Най-често иде реч за зачервена и леко обезцветена кожа на обичайните за възникване на рани от залежаване места. Ако болният е с  по-тъмен цвят на кожата, обезцветеният участък е по-труден за забелязване. Характерното при този стадий е, че при натиск кожата не променя цвета си и не става по-светла, нито възстановява цвета си, когато натискът се прекрати, което означава, че страда кръвоснабдяването в засегнатата зона.

 Поведение

Първото и най -важно нещо, което трябва да се направи при всяка рана от залежаване, е да преустанови натиска в засегнатата зона. Това става посредством промяна на позицията на тялото  или с помощта на специални помощни средства, като подложки от пяна, възглавници или матраци.

Желателно е кожата да бъде добре хидратирана и чиста. Засегнатата зона се почиства с мек сапун и вода и се подсушава внимателно.

Назначава се балансирана диета с високо съдържание на протеини, прием на витамини А, Е и С и микроелементи – желязо и цинк, които са полезни за запазване интегритета на кожата. Болните трябва да се стимулират да приемат много вода.

Време за възстановяване:

При рани от залежаване от І-ви стадий пълното възстановяване може да се очаква в рамките на няколко дни при спазването на изброените по-горе мерки.

Стадий ІІ

Тогава, когато раната е засегнала кожата в дълбочина. Налице е частична загуба на дебелината на кожата с ангажиране на епидермиса и дермата, раната е повърхностна и прилича на охлузване (ожулване) има вид на плитък кратер или на блистер (мехур с течност).

Симптоми

Кожата е наранена, налице е отворена рана, или мехур, изпълнен с бистра, понякога кръвениста течност, а при наслагване на инфекция и с гной.

Поведение

Подобно на това при рани от залежаване от стадий I. Раната се почиства внимателно с физиологичен разтвор. Манипулацията може да бъде болезнена, ето защо е нужно 30 минути -1 час преди манипулацията да се направи премедикация с аналгетик (парацетамол, аналгин, парацетамол + трамадол или парацетамол + кодеин). При много силни болки може да се наложи и прилагането на силни опиоидни аналгетици (оксикодон, морфин). Добре е раната да бъде покрита със специални превръзки и да се използват прозрачни фиксиращи пластири. Раната трябва внимателно да се наблюдава за наличие на инфекция – зачервяване, наличие на гной, фебрилитет). При установяване на инфекция се налага активно медицинско наблюдение и при необходимост  провеждане курс на антибиотично лечение.

Време за възстановяване

Обичайно раните от залежаване от стадий II оздравяват в рамките на период от 3 дни до 3 седмици.

Стадий ІІІ

Раните в този етап преминават през целия повърхностен слой на кожата и засягат подкожната мастна тъкан, могат да достигнат до мускулния слой, но не го ангажират в дълбочина. Загубена е цялата кожа включително и на подкожната мастна тъкан в засегнатата зона. Язвата може да достигне до, но не преминава през, подлежащата фасция. Язвата има вид на кратер, с или без подкопаване на съседните тъкани.

Симптоми:

Раната изглежда като кратер и обичайно мирише неприятно. Налице са клинични белези за инфекция: кожата около раната е по-топла, раната е със зачервени ръбове наблюдава се наличието на гной и/или секреция. Мъртвите тъкани в и около раната са променили цвета си в черен.

Поведение

Раните от залежаване от степен III изискват значително повече грижи. Може да се наложи извършването на некректомия (хирургично отстраняване на мъртвата тъкан от раната), а при наличието на инфекция да се назначи антибиотично лечение.

Време за възстановяване

Обичайно раните от залежаване от стадий III зарастват за период не по-къс от 1 месец, като понякога времето нужно за възстановяване може да достигне и до 4 месеца.

Стадий IV

Тези рани са най-сериозните. Язвата е достатъчно дълбока, че да бъдат видени околните мускули, лигаменти (сухожилия), както  и подлежащата кост. Установява се наличието на некроза, наблюдават се увреждания на подлежащите кости, мускули, сухожилия ставни капсули. Наблюдава се подкопаване и ангажиране на околните тъкани.

Симптоми

Раните са дълбоки и големи по площ. Кожата около раната е променила цвета си и може да е некротична (черна). Може да се наблюдават белези за наличието на инфекция – кожата в инфектираната зона е зачервена, отточна и по-топла от околните незасегнати тъкани, може да се наблюдават още ранева секреция и наличие на гной.

Поведение

Раните от залежаване от стадий IV изискват спешни медицински грижи, както и извършването на активно хирургично лечение, а при наличието на инфекция – и системно антибиотично лечение. Рискът от развитие на сепсис е значителен.

Време за възстановяване

Обичайно раните от залежаване от стадий ІV  изискват продължителен период за заздравяване, който в болшинството случаи продължава с месеци, а понякога и с години.

Към тези общоприети стадии за класифициране на развитието  на раните от залежаване могат да бъдат прибавени още два, тогава когато:

  • Раната „не може да бъде стадирана“- тогава когато, за да се установи дълбочината на раната и обема на уврежданията, се изисква извършване на специализирана обработка;
  • „Подозирано дълбоко тъканно увреждане“ – тогава когато повърхността на кожата изглежда като при рана от залежаване от стадии І и ІІ, но промените на подлежащите тъкани са като при стадий ІІІ и ІV.

В следващия материал ще продължим темата за раните от залежаване, говорейки повече за това как да ги третираме, каква е вероятността за тяхното заздравяване и какво представлява профилактика на раните.

Остави коментар