Как да се държим, когато посещаваме дементен близък?
Вече знаете, че в повечето случаи разговорите с близки и роднини, които боледуват от Алцхаймер или друга форма на деменция, не протичат гладко и разбираемо. Понякога дори нямат смисъл – колкото и да опитвате да „влезете в обувките“ на човека отсреща, е много трудно да разберете за какво мисли, за кого говори или какво иска да направи. Неприятно е и за двете страни, особено за вашия дементен близък, ако вербално или с езика на тялото си показвате, че нямате и бегла представа за какво ви се говори. Тогава у него объркването нараства и може да бъде опасно за състоянието му в зависимост от етапа на деменцията, в която се намира.
Поради тази причина, днес ще насочим вниманието ви към няколко простички съвета – какво да правите и какво да НЕ правите, когато посещавате дементен близък или роднина. Всички съвети са базирани на опита на екипите ни от Блокс Грижа за паметта, които ежедневно общуват с възрастни, болни от Алцхаймер или друга форма на деменция, и ги предразполагат да се чувстват комфортно и разбрани в разговора. Разбира се, работата с тях включва и много други физически и ментални упражнения, благодарение на които те са отпуснати, спокойни и комуникативни, но днес ще споделим само няколко основни „правила“, които (според нас) дори ще ви насърчат да посещавате близките си по-често, ако живеят в дом за възрастни.
Какво ДА правя?
- Поддържайте тона и езика на тялото си ведри, позитивни и приятелски;
- Не говорете твърде силно – спокойно и равномерно;
- Гледайте ги в очите и се стремете, докато говорите, да сте на нивото на очите им;
- Представете се, дори и да сте сигурни, че ви познават. Както знаете, деменцията кара хората да си мислят за техни далечни познати или дори вече починали роднини. Назовават ги по имена, разказват истории от миналото, споделят случки, на които вероятно не сте били свидетели. Затова винаги започвайте с представяне, например „Здравей, бабо, Петър е, твоят внук. Как си днес?“
- Говорете бавно и с кратки изречение, не ги обърквайте прекалено, като се впускате в обяснения. Например „Здравей, бабо. Аз съм Петър. Твоят внук.“ или „Колко хубаво време. Много е слънчево днес, нали?“, „Разкажи за днес. Какво прави?“;
- Дайте им допълнително време да отговорят на въпросите или да помислят, не продължавайте веднага с разговора и не смесвайте много въпроси;
- Чувствайте се комфортно и в тишината. Бъдете готови, че може да не започнат разговор веднага, но езикът на тялото ви трябва да показва, че нямате абсолютно никакъв проблем в това да си мълчите заедно;
- Следвайте ги в хода на разговора, спазвайте тяхното темпо, защото близките често „форсират“ разговора, искат да сменят темата, настояват да им се отговори по един или друг начин и несъзнателно дори повишават тон. Това е излишно и няма да доведе до успех. Дайте им време да продължат;
- Съгласете се с чувствата им. Ако изпитват тъга, страх или гняв, покажете, че ги разбирате и че това, което изпитват, е напълно основателно;
- Бъдете част от „тяхната реалност“. Продължете разговора дори ако говорят за събития, които не са верни или са от миналото им. Правете се, че разбирате, изслушвайте и споделяйте мнението им;
- Споделяйте и обсъждайте спомени от миналото. Както ви казахме по-горе, по-вероятно е да си спомнят случки от далечното минало, от което не сте били част, но вероятно им напомняте на човек, с когото са делили ежедневието си тогава;
- Подгответе си някакъв вид дейност, когато посещавате ваш близък с деменция. Например книга, от която да му/ѝ почетете, музика, която да слушате заедно или фотоалбум, който да разглеждате;
- Прегръщайте вашите близки или масажирайте ръцете и раменете им, ако ви разрешават и им харесва, разбира се. Обикновено това успокоява и предразполага, но не е валидно за всички.
Какво да НЕ правя?
- Не питайте „Помниш ли?“. Това може да предизвика гняв или смущение;
- Не спорете. Ако казват нещо, което не е правилно, подминете го в разговора, не задълбавайте и не му придавайте значение;
- Не посочвайте грешките, които правят. Кара ги да се чувстват зле и не помага в хода на разговора;
- Не приемайте лично всичко, което казват – понякога може да бъде неприятно, може да съдържа нападки, но винаги помнете, че болестта ги обърква, стимулира емоции като разочарование, гняв или страх;
- Не говорете за тях с други хора така сякаш ги няма. Важно е да не пренебрегвате присъствието им в стаята;
- Не говорете снизходително с тях. Не забравяйте, че не са деца, а възрастни хора, които заслужават необходимото уважение;
Ако не сте се сблъсквали с деменцията досега, вероятно ще ви бъде трудно да сдържате и „подбирате“ емоциите и реакциите си. Това ще се случи с времето, но е важно да помните, че мозъкът на човека отсреща е объркан. Има нужда от насока, стимул и подкрепа. Затова не е достатъчно само да се примирите със заболяването, а да помогнете на човека да запази достойнство и увереност, че може да се справи, може да мисли и съответно да си служи с тялото си (при различните форми на деменция хората страдат и физически, като често се обездвижват). Това е целта на центрове като Блокс Грижа за възрастни и Блокс Грижа за паметта. Те не са създадени само за настаняване на възрастни хора в къщи от семеен тип, а следват доказано работещи модели за подобряване на умствената дейност и когнитивните умения, за да помогнат на резидентите и пациентите да изживеят дните си с достойнство, в приятелска и социална среда.
Остави коментар