„Грижата за пациентите в Блокс Хоспис е това, което аз знам, че се прави в Европа!“

„Грижата за пациентите в Блокс Хоспис е това, което аз знам, че се прави в Европа!“

Историята на Росен Коцаков, разказана от жена му Борислава.

Днес ще ви запознаем с поредната нелека история, зад която обаче стои много силна, енергична и борбена жена, решила, че макар и да е емоционална по природа, точно сега няма да склони глава. След месеци борба за живота на съпруга ѝ най-накрая вижда надежда.

Борислава Коцакова открива Блокс Хоспис случайно след като мъжът ѝ Росен претърпява много тежка операция след масивен мозъчен кръвоизлив. Какво се случва през тези 10 месеца от неговото злополучно падане и как се стига до подобрение, Борислава избра да разкаже за читателите на Блокс, а и за всички онези, които търсят спасение в чужбина, предполагайки, че България не може да им помогне.

1. Коя е Борислава Коцакова? Разкажете ни повече за себе си – къде живеете, с какво се занимавате?

Аз съм счетоводител, работя в счетоводна къща и съм на 45 години. Живеем в Разлог, заедно със съпруга ми Росен и сина ни Виктор, който е на 16 години.

2. Кой е Росен Коцаков – на колко години е вашият съпруг, какво работи?

Съпругът ми Росен е на 46 години и е полицай повече от 20 години – началник отдел „Охранителна полиция“ в РПУ Разлог. Ние сме си съвсем нормално, средностатистическо семейство.

3. Кога се появиха първите здравословни проблеми при него и какви бяха те (ако изобщо нещо е подсказвало за такива)?

За съжаление, нищо не подсказваше, че има проблем със здравето. В рамките на няколко дни се оплакваше от главоболие. Всички мислихме, че е Covid-19, но тестовете излизаха отрицателни – бяхме спокойни, че е временно неразположение.

На 30 януари съпругът ми получи изключително масивен мозъчен кръвоизлив, заради спукване на предна мозъчна артерия.  В деня на инцидента  наши приятели звънят на Росен по телефона, той отива на кафе с тях и в момента, в който сяда на масата – припада. Имали сме късмет, защото ако не беше излязъл за среща с тях, щяхме да го открием с много часове закъснение. Веднага след припадъка приятелите ни са извикали бърза помощ, влязъл е в спешен център в Разлог, в който са му направили скенер на главата и са разбрали, че кръвоизливът е страшно масивен. Докато стигна до болницата, той вече беше в кома. Лекарите от Разлог веднага се свързаха с Пирогов, но не ми даваха гаранция, че ще стигне жив до там. По пътя е реанимиран два пъти, а вечерта беше свикан по спешност екип – доцент Велинов направи изключително сложна мозъчна операция с ендоваскуларно влизане, тоест без да отварят главата, много рискована операция, след която са успели да затворят аневризмата, но не дадоха гаранция за живот.

След това цели 4 месеца и половина беше в реанимацията на Пирогов. Всеки ден екипът на д-р Плачков (завеждащ реанимацията в Пирогов) се бори за живота му – беше в състояние на дълбока кома, бактериални инфекции, апаратна вентилация. В средата на юни казаха, че са стабилизирали  дишане и сърдечна дейност, махнат е от апарата за вентилация и трябва да бъде изписан, защото не е за реанимация. Тогава преживях най-големият ужас, защото, оказва се, в България няма болница, която може да ни приеме и да полага адекватни грижи за него предвид състоянието му на будна кома, предвид факта, че е с трахеостомна канюла (улеснява преминаването на въздух към белите дробове), гастростома (изкуствено хранене), катетър, декубитални рани (рани от залежаване) – няма болница, която да ни приеме с всичко това, което изисква специално внимание, непрекъснати грижи на определени часове.

4.  Как разбрахте за Блокс Хоспис? Разкажете ни как протече срещата ви с екипа, убедихте ли се още отначало, че това е мястото за вашия съпруг?

Съвсем случайно попаднах на Блокс – търсех място, на което да му осигуря адекватна медицинска грижа.

Първо чух гласа на Алекс (Александра Славчева, административен директор Блокс) по телефона, обясних ѝ какво се е случило, какво предстои. Тя ме покани на консултация с доцент Йорданов. В момента, в който ѝ чух гласа, бях сигурна, че това е нашето място. Усетих толкова внимателно отношение и грижа още по телефона. Знаете ли – човек има усещане за някои хора! Аз просто почувствах, че тук могат да ми помогнат.

След срещата с доцент  Йорданов той също потвърди тежкото състояние на Росен, но казаха, че ще се опитат да ни помогнат и през юни месец приеха Росен в Блокс Хоспис. В момента има леко подобряване на състоянието му, от всички 5 „маркуча“, с които беше изписан, а всички те са животозастрашаващи за инфекции, понеже към тях трябва да се подхожда с особено внимание – вече е само с един, с една гастростома. Това е благодарение на адекватните грижи, които се полагат тук, благодарение на това, че по всяко време може да му се осигури преглед с необходимия лекар, непрекъснато е обгрижван от сестри и болногледачи. За мен е много важна емоционалната и психологическа подкрепа, която ми оказват и изобщо вниманието към мен, което дори не съм очаквала. Екипът стана част от нашето семейство, по този начин приемам всички в Блокс.

5. Знаехте ли, че трябва да постъпи в хоспис, където да бъдат полагани по-специални грижи за него или това се случи неочаквано по ваша инициатива? Или някой ви посъветва?

В чужбина, след като пациентите излязат от реанимация, влизат в отделение по рехабилитация, където има необходимите лекари, медицински сестри и рехабилитатори. Тук лекарите ми препоръчаха да отидем в хоспис, предвид факта, че Росен е с много външни източници – катетър, канюла, гастростома, е немислимо поддържането вкъщи. Но в началото се ужасих при мисълта, че трябва да останем в хоспис, в медицинско заведение в България.

Затова, преди да го изпишат от Пирогов, направих запитване за Турция и Гърция, клиники за рехабилитация, но лекарите не ни разрешиха да пътува предвид тежкото му състояние. Затова съм безкрайно благодарна, че с Божията помощ попаднах на Блокс. Впоследствие разбрах, че в повечето хосписи не приемат пациенти с трахеостомна канюла, защото тя изисква грижа от реаниматор. Не може всеки да пипа, да почиства и да се грижи за нея. А реаниматор има тук, в Блокс, и то двама – д-р Гаврилов и доцент Йорданов, които са прекрасни. Смело мога да заявя, че всеки от екипа – и Алекс, и Мила Китова са страхотни. Те ми помогнаха страшно много, когато Росен правеше кризи с кръвното. Извикаха се веднага външни екипи, кардиолози, за всяко нещо беше намерен веднага необходимия лекар. Те ни бяха осигурени тук, в хосписа, защото в неговото състояние не може да бъде местен и пренасян.  Грижата за пациентите тук е това, което аз знам, че се прави в Европа и съм 100% убедена, че не се прави никъде в другаде в България.

6. Какви грижи изисква състоянието му? Вие сте постоянно в хосписа – как протича денят там?

Сутрин се започва с обтриване на цялото тяло, къпане – всичко що се отнася до тоалет и хигиена се прави от болногледачите, под наблюдението на старшата сестра, защото предвид залежаването и декубиталните рани, хигиената трябва да бъде перфектна. Иначе рискуваме да има инфекции и допълнителни рани. Благодарение на тези грижи той е с една напълно зараснала декубитална рана и с две, които са в заздравителен процес, тоест справили сме се с инфекцията.

Следват хранения, лекарства и рехабилитации, които се правят два пъти на ден – сутрин и следобед. При него идват физиотерапевти, които са обучени да работят с хора, преживели тежък инсулт. Рехабилитаторите в хосписа му правят масажи ежедневно. Храни се по 6 пъти на ден – предвид гастростомата няма как да бъде нахранен само 1 или 2 пъти. Лекарства се дават пет пъти на ден – всичко под строг контрол и по часове. Доктор Гаврилов и доцент Йорданов непрекъснато го наблюдават – дали белият дроб може да диша, кръвното налягане се следи, температурата… Позициониране на тялото също, защото на няколко часа трябва да се обръща. Жизненоважни грижи за пациент в неговото състояние, защото и най-малкото отклонение може да бъде фатално. Всичко това го получавам в Блокс Хоспис, защото няма как да се справя сама в домашна обстановка.

7. Настъпи ли подобрение в състоянието на мъжа ви след постъпването му в Блокс Хоспис?

Към момента нещата са малко по-лесни, защото той вече няма трахеостомна канюла, през която дишаше. Махнахме и катетъра. Кръвта вече не се взима толкова често за изследване в лаборатория, защото състоянието се стабилизира. Положителни неща се случват заради престоя ни в Блокс Хоспис, но все още се нуждае от много сериозно медицинско наблюдение и обслужване.

За съжаление, няма и прогноза дали и кога Росен ще дойде в съзнание. Мозъкът е непредвидим. Но няма как да не се радвам, че има подобрения, малки, но ги виждам! От Пирогов го взех абсолютно неподвижен, с квадрипареза (парализа на четирите крайника), с позиционирана неправилно глава наляво. Сега в момента имаме движение в дясна ръка, има усещания на допир – напредък, който никой не очакваше.

8. Предполагаме, че сте търсили и други хосписи в страната. Защо се спряхте на Блокс? Какви според вас са предимствата на Блокс Хоспис и кампуса като цяло?

Звънях на две болници преди това, за които ми излезе в интернет, че имат хоспис. На едното място се оказа, че хосписът е затворен. На другото място имаха, но не приемаха хора с трахеостомна канюла. Обадих се и на много санаториуми, но те са само за хора в съзнание.

За огромно мое щастие открих Блокс. Убедих се с очите си, че тук близките на пациентите могат да са спокойни. Знаете ли, за мен най-големият ужас беше, че аз съм безсилна да направя нещо за съпруга си. Както ви казаха, той беше изписан с 5 източника, които са потенциален вход за инфекции, а лекарите ми казаха, че пациенти в неговото състояние обикновено загиват от инфекции, тоест от липсата на грижа. Сега, поне от тази гледна точка, съм спокойна, че имам това тук. Няма нужда да говоря за материалната база, не мисля, че има такава дори в болниците и изобщо на друго място в България. Нямам думи да си изкажа и мнението за Илияна – старшата сестра. Няма такава организация, няма такъв контрол и стриктност. Всяка терапия на Росен до момента (те се сменят на определен период) се описва подробно и спазва така, както е назначена.

9. На какво се надявате в момента, в близкото бъдеще?

Казах го и на Мила Китова – Росен ще бъде първият пациент в болницата за рехабилитация. Очаквам с нетърпение болницата да бъде отворена догодина и Росен да влезе за рехабилитация. Всеки уред, пособие, с което се сдобие болницата – искам да бъде изпробвано на него. Вярвам, че ще настъпят още подобрения. Борбата ще е дълга, но тези малки крачки ми дават огромна сила. А и тук не се чувствам като в болница – това е най-важното. Чувствам се като у дома си, материалната база е прекрасна, тя дори не ми действа потискащо, както обикновено се случва в медицинските заведения.

10. Как се справяте финансово?

Аз съм при него от сутрин до вечер – в момента не работя, но съм попаднала на прекрасен работодател. Благодарение на счетоводна къща „Полежанов“ и колегите на Росен в момента тече дарителска кампания, защото всички тези грижи и лекарства, които набавяме от чужбина, престоя в хосписа и всички физиотерапии изискват огромен финансов ресурс, което едно средностатистическо семейство, каквото сме ние, не може да си позволи.

Кампанията „Чудото за Росен“ се организира от счетоводна къща „Полежанов“, колегите на Росен от полицията и приятели. Те правят и невъзможното предвид това, че аз съм тук по цял ден. Благодарна съм, че всичките ни близки се отзоваха.