Тодор Николов и баба Виолетка, резидент в Блокс Грижа за възрастни Драгалевци Вилидж

Тодор Николов е на 64 години, роден в гр. София. Веднага след дипломирането си във ВИАС през 1984 г. заминава за Италия, където остава 1 година, докато чака да получи разрешение за пребиваване в САЩ. През 1985 г. заминава в стремежа и желанието си да намери реализация и нови възможности. Оттогава живее там – минава през Лос Анджелис, Портланд, а настоящият му адрес се намира в Сиатъл, Вашингтон. Работи в сферата на индустриалното строителство като архитект. Има жена и дъщеря.

Тодор Николов е син на баба Виолетка. Поговорихме с него, за да ни сподели своята история. История, в която вероятно всеки ще се припознае в определен етап от живота, когато неговите родители или близки остаряват и за тях са нужни допълнителни грижи. Често, притиснати от обстоятелствата (или от километрите, както ще видите в историята по-долу), не можем ние, сами да положим тази необходима грижа. Тогава събираме сили и търсим решения, за да осигурим на любимите хора сигурна среда, внимание и още поне две ръце в помощ на ежедневните им нужди. Без обвинения, страх и угризения.

За предизвикателствата и изборите, пред които е изправен Тодор Николов, разказваме в следващите редове.

Коя е Виолетка? Разкажете ни малко повече за вашата майка.

Майка ми е на 84 години. Родена е в Драгалевци и винаги е живяла там. От голямо и много бедно, но изключително щастливо семейство. Омъжила се е рано според съвременните ни разбирания – едва на 19 години. Учила е в шивашкото училище, но така и не  успява да го завърши, което винаги я е измъчвало и често ми  споделяше, че ѝ тежи. Помня, че докато бях ученик, тя записа да учи в търговската гимназия и я завършва успешно. Не се спираше. Винаги беше, и все още е така, жадна за знания, любопитна за новото и всичко, което се случва по света. Много изискана жена, елегантна и модерна. Скоро отворих старите албуми със снимки у дома от 60-те и 70-те години и си припомних колко красива, жизнерадостна и активна беше. Майка ми има 3 сестри, двете по-големи починаха, а по-малката с 15 години – Магдалена, живее в София и често се виждат.

След като почина баща ми през март 2014 г. тя остана единствената ѝ близка в България, на която може да разчита. За мен леля Магдалена е голяма опора, тъй като нямам възможност да се прибирам често. Заради пандемията не успях да се върна и миналото лято в България, но се чувах често с майка ми.

 

 

Кога се появиха здравословните проблеми при баба Виолетка и беше ли нужно да се приберете в България, за да полагате грижи за нея?

След като баща ми почина, майка ми продължаваше да бъде абсолютно самостоятелна, в добро здраве, като ежедневно изкачваше стълбите до третия етаж на сградата, в която живее. Чувстваше се добре. Винаги е била бодра, весела, а гласът ѝ вдъхваше увереност и спокойствието, че всичко е наред. И наистина беше така. До миналата година, когато обявиха пандемията. Голямото разстояние, което ни дели, и мисълта, че ако нещо се случи, съм далеч, че не мога да се прибера и няма да мога да бъде до нея, ако има нужда, започна да прераства във все по-голямо безпокойство както за нея, така и за мен. Все по-често чувах по телефона „самотата ме убива“.

Преди няколко месеца, когато разговаряхме, забелязах, че има особена промяна в нея. Беше по-вяла, а гласът ѝ по-слаб. Но не подозирах, че може да има здравословен проблем. На следващия ден, когато ѝ звъннах, тя не си вдигна телефона. Веднага се обадих на леля Магдалена. Тя отиде възможно най-бързо до дома ѝ, за да провери как е. Когато ми звънна каза „не е добре, в лошо състояние е“. Трябваше да реагираме бързо и да я закарат в болница, за да установят на какво се дължи влошеното ѝ здраве. Проведох доста телефонни разговори, докато намеря място, където да могат да я прегледат. Имаше и друг проблем – леля не беше способна да изведе сама майка ми от дома ни до линейката, която трябваше да я вземе. Тогава леля Магдалена се сети за нейн по-млад приятел, който веднага се е обадил на негов близък – известен български боксьор, за да му съдейства. Без да се замисли, той е дошъл и заедно помагат на майка ми да бъде настанена в линейката. Бях силно изненадан и впечатлен от тези млади хора. Не вярвах, че все още има толкова добри хора, които така безкористно биха помогнали. Били са през цялото време с нея до болницата. Благодарен съм им от все сърце за всичко, което направиха.

За съжаление, след като са прегледали майка ми лекарите установят позитивен COVID-19, заради който остана 2 седмици в болница. Наложи се и леля Магдалена, която току-що е прекарала вируса, да остане с нея, за да я наблюдават.. След 2 трудни седмици дойде време да ги изпишат. Майка ми обаче беше с доста влошено състояние. Не можеше да върви, да се обслужва сама, беше изключително слаба и безсилна. Вече беше ясно, че има нужда от специализирани грижи 24/7, които нито леля ми, нито аз бяхме способни да ѝ осигурим.

Как постъпихте в този момент и какво си казахте?

По това време аз все още бях в САЩ и търсих билет, с който да се прибера възможно най-скоро. Трябваше обаче да реагирам много бързо и да осигуря човек или място, на което да се грижат за майка ми, докато се възстанови. Започнах да разпитвам приятели и познати за мнения и съвети. Оказа се, че доста от тях са били изправени пред същия проблем. Единственият подходящ и най-разумен вариант беше майка ми да постъпи в хоспис. Леля ми беше категорично против. Аз също имах своите резерви. Притеснявах се какво ще кажат останалите хора. Но както казах, нямах много време да премислям нещата. Трябваше да осигуря на майка ми спокойствие и адекватни грижи веднага щом я изпишат.

Как избрахте Блокс? Търсихте ли много преди да вземете решение на кого да поверите грижите за майка ви?

Ако трябва да съм честен разгледах доста хосписи. Търсих по няколко критерия, като единият от тях беше да е близо до дома ни, за да е удобно да я посещаваме, когато се прибера. Когато ограничих търсенето до Драгалевци, се появи сайта на Блокс. Останах силно впечатлен от модерната сграда, апаратурата, с която разполагат, условията и средата, в която живеят възрастните хора. Взех телефона и се свързах с екипа. След като поговорихме и им разказах цялата история и състоянието, в което се намира майка ми, те ме посъветваха и ми обясниха какво могат да направят, за ни съдействат. Не се поколебах и за секунда да им се доверя.  Реагираха толкова бързо и професионално, с много внимание и отзивчивост. Организираха транспортирането на майка ми от болницата, в която беше прекарала две седмици в ковид отделение до Блокс Хоспис. През цялото време получавах обратна връзка от тях. Така всъщност майка ми постъпи в хосписа.

Настъпи ли подобрение в състоянието на майка ви след настаняването ѝ в Блокс Хоспис?

Бих казал, че когато постъпи в хосписа, беше в доста тежко състояние. Екипът ѝ направи обстоен преглед и освен, че беше абсолютно неспособна да се движи и обслужва сама, без никакъв тонус, енергия и желание за живот, установиха и начална фаза на деменция. Това беше поредната неприятна изненада в рамките на последните няколко месеца. В този момент бях благодарен, че е на място, в което се грижат за нея и ѝ помагат да се върне към себе си. Нямаше да бъда никак спокоен, ако в това състояние зад нея не стоеше обучен лекарски екип, който ежедневно я наблюдава, раздвижва, разговаря с нея. Когатото се върнах в България в края на месец май, отидох да я видя. Състоянието ѝ се беше променило драстично към по-добро. Вече се движеше, беше ведра и усмихната и беше преместена от хосписа в къщите от семеен тип, където общуваше с други възрастни. Дори един ден, когато отидох да я посетя, я заварих да се залива от смях с баба Лидия, с която се запозна в хосписа и заедно бяха премести в къщичките. В този момент си казах, че Блокс е нейният нов дом. Дом, в който и двамата се чувстваме спокойни.

Кои са основните предимства на Блокс и екипа, които ви направиха най-силно впечатление?

На първо място отношението на целия екип тук – мили, отзивчиви, изключителни професионалисти. Базата и цялата обстановка е предразполагаща, модерна, сред зеленина до планината, но едновременно в града на удобно място, което позволява ежедневни срещи. Разполагат с всякакви специалисти и винаги може да получиш обратна връзка. Ето пример – когато отивам да се видя с майка ми, често разговарям и с психолога в центъра. Тя ми обясни всичко за деменцията и как е добре да подхождам, какво и как да говоря с майка ми, така че да запази достойството си и да не се чувста зле от факта, че съзнанието ѝ вече не работи като преди. Голямо успокоение е да знам, че майка ми е в добри ръце.

Какво бихте казали на хората, които се страхуват, колебаят или дори срамуват да се обърнат за помощ в грижите за своите близки?

Бих посъветвал всички, които са изправени пред трудния избор в подобна ситуация, да загърбят предразсъдъците, мнението на околните, да се информират и да потърсят професионална и качествена грижа за своите близки, защото родителите ни заслужават да живеят дните си с достойнство, в спокойна среда, изпълнена с грижа и разбирателство. Това, че вие нямате възможност по една или друга причина да се грижите за своите близки, не трябва да ви кара да се чувствате виновни. Няма място за вина. Животът е динамичен, труден и сложен и колкото и да ни се иска да можем да се справим с всичко сами, доста често дори физически не успяваме да смогнем. Затова се доверете. Аз го направих и съм благодарен, че срещнах хора, на които мога да разчитам.

Какво е за вас Блокс. Как бихте го описали?

Блокс е спасение.

Остави коментар