Четете сега, не трупайте за после. Според проучвания активното четене ни прави социално осъзнати
Трупате ли планини от книги вкъщи с обещанието, че ще ги прочетете, „когато имате време“? Да, чували сме го това със свободното време и сигурно не сте си помисляли, че ще ви питаме точно това, но – пенсия ли чакате? Шегата настрана, оказва се, че за да не „подминем“ и четенето след 60 е хубаво да тренираме мозъка си усърдно в по-ранна възраст. По възможност дори с няколко книги по едно и също време, колкото и нелепо да звучи това за част от вас! Повярвайте, има хора, които четат фантастика сутрин, прелистват психология на електронен четец през деня и слушат аудио класически романи вечер. Съвсем постижимо е да обработваме по няколко сюжета наведнъж, особено ако знаем, че това ще ни помогне да четем още повече след 60 или иначе казано – да „прескочим“ деменцията, която има лошия навик да ни краде някои от способностите.
Когато четем, използваме много части от мозъка си – ярки образи, както и памет, за да следваме основната сюжетна линия. Така че спокойно можем да наречем четенето „гимнастика за мозъка“. Скорошни проучвания подкрепят това схващане, че четенето е мощна форма за мозъчна тренировка. Професор Кийт Оатли, експерт в областта на четенето, сравнява четенето с това да си в симулативен полет – изпитваш и попадаш в много ситуации за кратък период от време, много повече и много по-бързо, отколкото ако очакваш тези случки да те сполетят в реалния живот [1]. Докато четенето се приема (според някои) за самотна дейност, то всъщност може да ни направи по-социално осъзнати. Д-р Оатли например предполага, че четенето на добри книги е много подобно на симулаторите, тъй като ни позволява да си представим себе си в обувките на друг, да вземем чужди гледни точки, да разберем защо някои герои в книгите постъпват по определен начин и да обмислим какво ще се случи, ако направим същото в нашата реалност. В известен смисъл четенето е практика на всичко, което може да се случи в живота ни.
Някои проучвания [2] свързват четящите хора с развитата им способност да изпитват емпатия, да тълкуват психични състояния, чувствата и емоциите на другите. Тоест тези, които четат, по-добре интерпретират социалните знаци в своята среда и най-просто казано разбират по-добре другите. И докато масата приема четящите като „книжни плъхове“, изолирани в ъгъла, носещи очила самотници, действително този brain practice или мозъчна тренировка, води до по-добра емоционална обработка на ситуациите. Това може да бъде от полза за деца, тийнейджъри, както и с напредването на възрастта. Обобщено, четенето през всяка фаза от живота води до социална интелигентност.
Милиардерът Уорън Бъфет споделя, че прекарва до 80% от деня си в четене [3]. Четенето през целия живот, особено в напреднала възраст, може да бъде една от тайните за запазване на умствените способности. Някои изследвания подкрепят идеята, че четенето може да помогне за подобряване на паметта. В друго проучване, в продължение на 6 години, изследователите тестват паметта и способността за мислене на около 300 възрастни хора. Всяка години участниците отговарят на въпросници за техните навици за четете и писане от детството до настоящата им възраст [4]. След смъртта на участниците (на средна възраст от 89), изследователите изследват мозъка им за доказателства за физическите признаци на деменция, които обикновено включват лезии, плаки и нервни заплитания, аномалии на мозъка, често свързани с пропуски в паметта. При тези хора, които активно са чели през годините, не се забелязват мозъчни лезии и заплитания, както и спад в паметта през 6-годишното проучване. Намалява типичния спад в паметта с повече от 30% в сравнение с други форми на умствена дейност. Тези, които четат най-много, имат най-малко физически признаци на деменция (разбира се, може би това е причината те да продължават да четат и до по-късна възраст).
Както ви споменахме по-горе – четенето е начин да обучите и тренирате мозъка си, но за да пожънете успех, хубаво е да започнете от по-ранна възраст. Израстването в домакинство, в което има книги, може да доведе до големи ползи. Мащабно проучване, проведено в продължение на 20 години, установи, че хората, които растат в къща, богата на книги, е по-вероятно да имат по-високо образование. Това проучване установи, че децата, израстващи в домове с много книги, имат средно 3 години повече натрупано образование от това на децата в домовете, в които няма библиотека, независимо от образованието и професията на родителите им.
Разбира се, не трябва просто да имаш много книги, а да ги четеш. А достъпът до книги води до четене. Като се има предвид широкият достъп до видеоигри и технологии четенето може да не е сред любимите занимания на децата с напредването на възрастта, но има големи ползи от четенето и „загубата“ в книжните сюжети. Изглежда трудно да се повярва, но четенето може да е чудесен начин за предотвратяване на болестта на Алцхаймер или други форми на деменция и може би именно четенето при по-малките ви деца или внуци може да им осигури жизненоважно здраве на мозъка след време.
Ето защо и в домовете за възрастни от типа Блокс се организират читателски клубове, в които резидентите не само четата любимите си класики, но и имат възможността да ги обсъждат и разсъждават над тях в група, което комбинира социализирането и мозъчната гимнастика.
[1] Kaplan, S. (2016, July). Does reading fiction make you a better person? Washington Post.
[2] Mar, R. A., Oatley, K., Hirsh, J., de la Paz, J., & Peterson, J. B. (2006). Bookworms versus nerds: Exposure to fiction versus non-fiction, divergent associations with social ability, and
the simulation of fictional social worlds.
[3] Ward, M. (2016, November 16). Warren Buffett’s reading routine could make you smarter, science suggests.
[4] Wilson, R. S., Boyle, P. A., Yu, L., Barnes, L. L., Schneider, J. A., & Bennett, D. A. (2013). Life-span cognitive activity, neuropathologic burden, and cognitive aging